7 мая 2006 г., 12:17

Ах тази болка не щади

919 0 0
Боли!!
Аз може би за първи път усещам,
усещам как горчи,
как болка истинска и силна,
как тя в мен гори.
Гори,
изгаря ме отвътре.
Ах тази болка не щади.
И давя се,
аз давя се в сълзи.
Смърта и мене покори,
макар и жива да съм още.
Кой решава, кой да си отиде?
Кой реши да вземе теб?
И знай, че мен боли ме,
че ти не си сред нас.
И днес събрали сме тук,
оплакваме те ние.
И моля се да стане чудо,
да станеш ти от черния ковчег...
И знам, че туй е невазможно,
но моля се аз, въпреки това.
И ето, всичко свърши,
заравят те в черната земя.
И няма да те видя вече,
но спомена за теб,
той вечно с мен остава,
до мига, когато ще дойда аз при теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...