Боли!!
Аз може би за първи път усещам,
усещам как горчи,
как болка истинска и силна,
как тя в мен гори.
Гори,
изгаря ме отвътре.
Ах тази болка не щади.
И давя се,
аз давя се в сълзи.
Смърта и мене покори,
макар и жива да съм още.
Кой решава, кой да си отиде?
Кой реши да вземе теб?
И знай, че мен боли ме,
че ти не си сред нас.
И днес събрали сме тук,
оплакваме те ние.
И моля се да стане чудо,
да станеш ти от черния ковчег...
И знам, че туй е невазможно,
но моля се аз, въпреки това.
И ето, всичко свърши,
заравят те в черната земя.
И няма да те видя вече,
но спомена за теб,
той вечно с мен остава,
до мига, когато ще дойда аз при теб.