Ако бях момченцето малко с разпилените детски мечти,
на което мама и татко му казваха, учи бе, учи,
и което във нощите тъмни не изпитваше никакъв страх,
но само това си повтарям, ако бях, ако бях...
И може би щях да запазя в сърцето си малка искра,
с която във дните ми сиви да усещам пак радостта,
какво е в полето да тичаш, негонен от никой - просто щастлив,
когато с коленете разбити се чувствах толкова жив...
Да се върна обаче не мога, сега се радвам на чужди деца,
които през дните горещи се гонят в зелена трева,
които след топката бягат, спъват се, падат без страх
и с лека завист си казвам, ако бях като тях, ако бях...
Сега съм мъжът - кавалерски възпитан,
опитал от всичко, от болка и грях,
а годините бързо все така си отлитат,
а аз си повтарям, ако бях, ако бях...
© Васил Все права защищены