Ако бях момченцето малко с разпилените детски мечти,

на което мама и татко му казваха, учи бе, учи,

и което във нощите тъмни не изпитваше никакъв страх,

но само това си повтарям, ако бях, ако бях...

И може би щях да запазя в сърцето си малка искра,

с която във дните ми сиви да усещам пак радостта,

какво е в полето да тичаш, негонен от никой - просто щастлив,

когато с коленете разбити се чувствах толкова жив...

Да се върна обаче не мога, сега се радвам на чужди деца,

които през дните горещи се гонят в зелена трева,

които след топката бягат, спъват се, падат без страх

и с лека завист си казвам, ако бях като тях, ако бях...

Сега съм мъжът - кавалерски възпитан,

опитал от всичко, от болка и грях,

а годините бързо все така си отлитат,

а аз си повтарям, ако бях, ако бях...