12 мая 2018 г., 17:14

Ако ме искаш...

1K 16 19

Пусни ме до постелята да седна,

студено и самотно е отвън,

дори нощта за нас да е последна –

аз няма да смущавам твоя сън!

 

Ще тръгна с леки стъпки в ранината,

ще следвам своя път от тишина,

за малко ще се спра и ще почакам –

ако ме искаш, събуди се и ела!

 

Разбирам! Любовта се заслужава!

Дали заслужих твоята – не знам!

На пътя малко цвете ще оставя,

следа, че съм преминала оттам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обикновено, на адресата не му пука, но много хубава изповед си изляла...
  • Пепи, Милко, Вел, сърдечно ви благодаря!
  • Прекрасно е, Руми! Как човек да не дойде след тези думи...
  • Прекрасно е, Руми!
  • Меги, Доче, Влади, благодаря ви ...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...