Намери ме в затихналата проза на следобеда!
Душата ми - завърнала се блудница -
като вярно куче
ще се затъркаля във краката ти.
Отмести я, ако те препъва…
И ела
в прегръдката на моето очакване!...
Ако се срамуваш -
затвори очи,
но ръцете си не спирай!
Ще ти платя с несбъднати желания,
защото съм богат със тях,
а ми омръзна да водя
позиционни и безпринципни войни.
Не се страхувай от прекрачената близост!
Ръцете ми бинтоват бавно
ходилата на последните илюзии
и само мракът ме дели
от радостта и съвършенството
на изгрева…
Вертикалите на спомените -
размножават се като бамбук
под песъчливите истории
за вечност…
Намериш ли ме - забрави света,
прегърбен под идеите
за съвършенство!...
И моля те!
Побързай!
© Красимир Чернев Все права защищены