krchernev
188 результатов
Поръчах ти серенада тази вечер.
Ще я изпълни вятърът…
Подпрян на самотата ми –
ще вдигне тромпета,
за да литнат посланията… ...
  1026 
Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...
  979 
Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...
  1421 
Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност… ...
  1322 
От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи ...
  727 
Полегнал на лакът върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева на топчета играят,
скрити някъде в простора, ...
  731  14 
Безпощадният скалпел на мислите
неуморно разрязва плътта на нощта.
Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
всички надежди за тишина и мрак.
И се опитвам да направя от вопъла песен, ...
  780 
Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...
  734 
На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем, ...
  787  12 
Маранята се спуска като лепкава слуз
и мокри,
мокри гърба на тишината...
Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -
моето куче - проснато във краката ми... ...
  737  10 
Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...
  739  14 
Задъхани и ветровити все се питаме:
ще дойде ли денят да подредим
изкълчените глезени на правдата?...
Кървим и крачим упорито
към мечтите си - ...
  691  12 
Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно, ...
  805  10 
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...
  935  19 
Не събуждай корабокрушенеца в мен!
Тъкмо сложих – най-после – юздите
на щастливия вятър…
Мислех…
Мислех със теб да ни отнесе надалеч… ...
  772 
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се ...
  764  10 
Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева... ...
  648 
От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава ...
  957  15 
Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...
  787  16 
Да вдигнем сините платна на радостта –
за ден, за два - докато можем!...
Когато дойдат бурите, повярвай ми –
със нежността си ще ги спра
и ще направя всичко – даже невъзможното… ...
  860  16 
Забравила света,
изпаднал почти в делириум,
неподправено танцува петъчната вечер.
В зениците й слънчеви
ламбадно спускат се ...
  1799  17 
По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!... ...
  779  18 
От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
  839  19 
Дори и варненските улици
са място за целувки -
даже между устните
да се промъква вятър...
Мълчат забързано, ...
  823  23 
Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват: ...
  860  22 
С меките си пантофки
над града се спуска тъгата
и притваря с рамо
прозореца на надеждите...
Февруари е - неуверен, ...
  775  13 
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа, ...
  1053  20 
Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо, ...
  2294  11  29 
Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни ...
  1152  19 
Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...
  1642  27 
Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа ...
  1226  18 
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...
  2432  34 
Тъжно и сиво -
като в око на гарван...
Небе - без капчица срам.
Под него -
една надежда - размазана - ...
  644 
Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня ...
  713 
Като погледна назад - след мен остават
две звездочели деца, пътечка от стихове
и недовършена къща, подобна на фар...
На признание, на признание - не се надявам,
ама на никакво... ...
  1022  12 
Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.
И тъй като все пак не бях живял във аквариум, ...
  961  14 
Октомври разроши перчема на залеза,
а порижавелите дъбове затананикаха
мелодия за любов...
Залутани - всеки по свои мечти,
недокоснати от звездопада, ...
  926  20 
Не, аз не съм поет
и дори не се заблуждавам.
Вярно е, че творя и съм творец,
но на семейството и децата си.
Нямам време до край да се посветя ...
  879  16 
Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка… ...
  982  21 
Валяло е…
Тих и кротък нощен дъжд - по септемврийски.
И Майкъл ми каза -
скрит в свойта къщурка.
Майкъл е куче, той не обича дъжда… ...
  875  20 
Предложения
: ??:??