Ако не ни е писано да сме заедно...
Да, знам, че тази любов не дойде на време,
не съм сама и ти също не си свободен
и трябва по пътищата си да тръгнем разделени,
така било писано, нямало виновен...
Не сме били едни за друг и сме различни,
оправдания, жалки пред силата на любовта,
на нея не й пука какъв си, с кой си, а обича
и без да пита нейн пленник те прави тя...
Не трябвало да продължаваме тази борба,
защото вече да бъдем двама било ни късно,
по дяволите срещнахме се чак сега,
без да се търсим и да имаме нужда всъщност...
Но на хора като нас не им било писано,
те срещат се само да разберат какво е любовта,
а после продължават разделени пътя си, мислейки,
че някога ще могат да забравят за това...
Но любовта жестока е и много се вбесява,
наказва те жестоко, повярвай – би предпочел смъртта,
цял живот да не спиш, да те боли и да се надяваш,
че някога, някого в подходящ момент ще срещнеш пак...
Разделихме се отдавна, но още от болка не дишам
и цял живот ли ще страдам, защото тази среща закъсня,
не ни било писано да сме заедно, аз ще го напиша
и ще се боря със зъби и нокти любовта ни спася...
03.08.2016
© Радослава Михайлова Все права защищены