6 окт. 2016 г., 18:40

Ако не ни е писано да сме заедно...

1.5K 2 0

 

Ако не ни е писано да сме заедно...

 

Да, знам, че тази любов не дойде на време,

не съм сама и ти също не си свободен

и трябва по пътищата си да тръгнем разделени,

така било писано, нямало виновен...

 

Не сме били едни за друг и сме различни,

оправдания, жалки пред силата на любовта,

на нея не й пука какъв си, с кой си, а обича

и без да пита нейн пленник те прави тя...

 

Не трябвало да продължаваме тази борба,

защото вече да бъдем двама било ни късно,

по дяволите срещнахме се чак сега,

без да се търсим и да имаме нужда всъщност...

 

Но на хора като нас не им било писано,

те срещат се само да разберат какво е любовта,

а после продължават разделени пътя си, мислейки,

че някога ще могат да забравят за това...

 

Но любовта жестока е и много се вбесява,

наказва те жестоко, повярвай – би предпочел смъртта,

цял живот да не спиш, да те боли и да се надяваш,

че някога, някого в подходящ момент ще срещнеш пак...

 

Разделихме се отдавна, но още от болка не дишам

и цял живот ли ще страдам, защото тази среща закъсня,

не ни било писано да сме заедно, аз ще го напиша

и ще се боря със зъби и нокти любовта ни спася...

 

03.08.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...