6.10.2016 г., 18:40

Ако не ни е писано да сме заедно...

1.5K 2 0

 

Ако не ни е писано да сме заедно...

 

Да, знам, че тази любов не дойде на време,

не съм сама и ти също не си свободен

и трябва по пътищата си да тръгнем разделени,

така било писано, нямало виновен...

 

Не сме били едни за друг и сме различни,

оправдания, жалки пред силата на любовта,

на нея не й пука какъв си, с кой си, а обича

и без да пита нейн пленник те прави тя...

 

Не трябвало да продължаваме тази борба,

защото вече да бъдем двама било ни късно,

по дяволите срещнахме се чак сега,

без да се търсим и да имаме нужда всъщност...

 

Но на хора като нас не им било писано,

те срещат се само да разберат какво е любовта,

а после продължават разделени пътя си, мислейки,

че някога ще могат да забравят за това...

 

Но любовта жестока е и много се вбесява,

наказва те жестоко, повярвай – би предпочел смъртта,

цял живот да не спиш, да те боли и да се надяваш,

че някога, някого в подходящ момент ще срещнеш пак...

 

Разделихме се отдавна, но още от болка не дишам

и цял живот ли ще страдам, защото тази среща закъсня,

не ни било писано да сме заедно, аз ще го напиша

и ще се боря със зъби и нокти любовта ни спася...

 

03.08.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...