Ако някой ден всичко се счупи.
Ако някой ден ти си отидеш...
Ако някога в друга се влюбиш,
ако спреш да ми търсиш очите...
От небето ще падат порои,
гръмотевици мрака ще късат,
планините ще тръгнат нагоре
и моретата в лед ще се блъскат.
В тъмнина ще пропадне земята
и дърветата глухо ще падат,
ще изгасне в небето луната,
а звездите със мене ще страдат.
И сърцето ми с тях ще угасне
и ще бъде завинаги нямо.
Без поезия, думи и страсти,
ако тебе до мене те няма.
Ако някой ден ти си отидеш,
непрестанно във мен ще вали.
Ще се лутам във мрака невиждаща.
Ще боли.
Затова остани.
© Мариета Караджова Все права защищены