31 авг. 2007 г., 22:26

Ако някога се преродя отново

996 0 24
Ако някога се преродя отново...тъй както казват ставало тованека да съм в скитника бездоменна който му отказах топлина!

Ако някога се преродя отново...да бъда стареца на пътя повален,на който аз ръката си отказахда протегна, да не бъда омърсен!

Ако някога се преродя отново...нека да е в бедното сираче,което пред дома ми е готовобоклук да сбира... за мъничко коматче!

Ако някога се преродя отново...да бъда кучето умиращо от гладкоето аз ударих и подритнах,а то скимтеше...там, на моя праг!.........Ако някога се преродя отново...Желая всички болки да сбера!Да бъда туй, което не познавах!Да оценявам туй, което съм сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани-ти си голям АЛТРУИСТ,мила-сбрала си любов за толкова много ,само в една единствена ДУША,в едно СЪРЦЕ....Покланям се пред това човеколюбие което струи от стиховете ти-НАИСТИНА! Малцина са като теб!..."Заразна си"...
  • Нина, Гошо-благодаря!
  • Чудесен стих!
  • Много поучително и звучи невероятно. Прекрасно е! Супер си! Възхищавам ти се !
  • Светле, Цвете, Бори, Коко, Вики! от сърце ви благодаря за коментарите!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....