31.08.2007 г., 22:26

Ако някога се преродя отново

997 0 24
Ако някога се преродя отново...тъй както казват ставало тованека да съм в скитника бездоменна който му отказах топлина!

Ако някога се преродя отново...да бъда стареца на пътя повален,на който аз ръката си отказахда протегна, да не бъда омърсен!

Ако някога се преродя отново...нека да е в бедното сираче,което пред дома ми е готовобоклук да сбира... за мъничко коматче!

Ако някога се преродя отново...да бъда кучето умиращо от гладкоето аз ударих и подритнах,а то скимтеше...там, на моя праг!.........Ако някога се преродя отново...Желая всички болки да сбера!Да бъда туй, което не познавах!Да оценявам туй, което съм сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани-ти си голям АЛТРУИСТ,мила-сбрала си любов за толкова много ,само в една единствена ДУША,в едно СЪРЦЕ....Покланям се пред това човеколюбие което струи от стиховете ти-НАИСТИНА! Малцина са като теб!..."Заразна си"...
  • Нина, Гошо-благодаря!
  • Чудесен стих!
  • Много поучително и звучи невероятно. Прекрасно е! Супер си! Възхищавам ти се !
  • Светле, Цвете, Бори, Коко, Вики! от сърце ви благодаря за коментарите!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...