Ако знаеше
как и колко те обичам,
с росно цвете би ме ти закичил.
Ако знаеше
как мислите ми си обричал,
нежно би целувал ми очите.
Ако знаеше
как обсебил си мечтите,
запалил би и би свалил звездите.
Ако знаеше
как устните ти жадно ме привличат,
с пурпур би посипал ми косите.
Ако знаеше
как обичта ми е пленително красива,
и зиме чул би славеева песен жива.
Ако знаеше
че любовта е шлагер, а не кратка песен,
би разбрал, че благодат е да съм твоя есен.
Ако знаеше
че винаги съм с теб, а не далече,
не би ме пуснал никога да си отида вече!
11 юни 2012 г
© Таня Иванова Все права защищены