13 янв. 2009 г., 19:27  

Ако знам, че...

2.1K 0 7

Ако знам, че...

Ако знам, че за нас тази нощ ще бъде последна,

ще целувам със толкова жар,

че дори във сърцето ти ледено

ще запаля вълшебен пожар...

Ще рисувам със пръсти по тялото,

уморено от пошли лъжи

и с целувки безброй по лицето ти

ще изтривам там твоите сълзи...

Ще намеря балсам за обидите,

причинени от други жени...

Ще рискувам и пак ще обичам теб...,

че без тебе ужасно боли!
 

MariAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дано не дойде последната нош! Поздравявам те за прекрасния стих!
    П.П. а защо е псевдонимът след творбите ти ? ( просто ми стана интересно хих )
  • Мила моя, следите, които оставя първата рана в сърцето на нашите мъже, трае до свършека на света...А и ти като мен си готова да я заличиш...Романтички луди сме до дъното на душата си и, Бога ми, струва си!Защото ограничените бедни душици, неизпитали любов, са просто погребани приживе...А когато обичаш, можеш да достигнеш това ниво, в което не ти трябва някой, просто обичаш самата Любов!Оценка /6/ отвсякъде!
  • Чудесен стих!Блика от сърцето!Поздрави!
  • Много е хубаво.Браво!
  • Благодаря,че ме четеш!Много по лесно ми е да ти пиша сега ,след като вече се познаваме. Много си миличка!Гореща прегръдка от мен,но моляте не прави компромиси със себе си.Прекалено си крехка и млада за това.След време много ще те боли. От все сърце искам да те предпазя!
    С обич за теб!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...