13.01.2009 г., 19:27  

Ако знам, че...

2.1K 0 7

Ако знам, че...

Ако знам, че за нас тази нощ ще бъде последна,

ще целувам със толкова жар,

че дори във сърцето ти ледено

ще запаля вълшебен пожар...

Ще рисувам със пръсти по тялото,

уморено от пошли лъжи

и с целувки безброй по лицето ти

ще изтривам там твоите сълзи...

Ще намеря балсам за обидите,

причинени от други жени...

Ще рискувам и пак ще обичам теб...,

че без тебе ужасно боли!
 

MariAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано не дойде последната нош! Поздравявам те за прекрасния стих!
    П.П. а защо е псевдонимът след творбите ти ? ( просто ми стана интересно хих )
  • Мила моя, следите, които оставя първата рана в сърцето на нашите мъже, трае до свършека на света...А и ти като мен си готова да я заличиш...Романтички луди сме до дъното на душата си и, Бога ми, струва си!Защото ограничените бедни душици, неизпитали любов, са просто погребани приживе...А когато обичаш, можеш да достигнеш това ниво, в което не ти трябва някой, просто обичаш самата Любов!Оценка /6/ отвсякъде!
  • Чудесен стих!Блика от сърцето!Поздрави!
  • Много е хубаво.Браво!
  • Благодаря,че ме четеш!Много по лесно ми е да ти пиша сега ,след като вече се познаваме. Много си миличка!Гореща прегръдка от мен,но моляте не прави компромиси със себе си.Прекалено си крехка и млада за това.След време много ще те боли. От все сърце искам да те предпазя!
    С обич за теб!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...