13.01.2009 г., 19:27  

Ако знам, че...

2.1K 0 7

Ако знам, че...

Ако знам, че за нас тази нощ ще бъде последна,

ще целувам със толкова жар,

че дори във сърцето ти ледено

ще запаля вълшебен пожар...

Ще рисувам със пръсти по тялото,

уморено от пошли лъжи

и с целувки безброй по лицето ти

ще изтривам там твоите сълзи...

Ще намеря балсам за обидите,

причинени от други жени...

Ще рискувам и пак ще обичам теб...,

че без тебе ужасно боли!
 

MariAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано не дойде последната нош! Поздравявам те за прекрасния стих!
    П.П. а защо е псевдонимът след творбите ти ? ( просто ми стана интересно хих )
  • Мила моя, следите, които оставя първата рана в сърцето на нашите мъже, трае до свършека на света...А и ти като мен си готова да я заличиш...Романтички луди сме до дъното на душата си и, Бога ми, струва си!Защото ограничените бедни душици, неизпитали любов, са просто погребани приживе...А когато обичаш, можеш да достигнеш това ниво, в което не ти трябва някой, просто обичаш самата Любов!Оценка /6/ отвсякъде!
  • Чудесен стих!Блика от сърцето!Поздрави!
  • Много е хубаво.Браво!
  • Благодаря,че ме четеш!Много по лесно ми е да ти пиша сега ,след като вече се познаваме. Много си миличка!Гореща прегръдка от мен,но моляте не прави компромиси със себе си.Прекалено си крехка и млада за това.След време много ще те боли. От все сърце искам да те предпазя!
    С обич за теб!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...