2 мая 2008 г., 12:25

Акростих

1.6K 0 9

Научих се да летя!

Ако повярваш в мен...

През снегове и бури ще премина.

Устремена от твоята, от твоята любов окрилена!

Само това не стига...

Не ме виждаш там - сред морето от хора, как

Искам сама да се боря...

 

 

Може дори да успея...

Истината да ти покажа,

Само едно богатство имам -

Любовта, с която ме даряваш...

И заспивам вечер, окрилена от мечтите, които ми подаряваш...

Те се реят с мене в простора, необятни,

Елегантни, с дива страст зоват те да ме видиш...

 

 

Мисля само за утре...

И... теб те няма!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Цветанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....