Акростих
Научих се да летя!
Ако повярваш в мен...
През снегове и бури ще премина.
Устремена от твоята, от твоята любов окрилена!
Само това не стига...
Не ме виждаш там - сред морето от хора, как
Искам сама да се боря...
Може дори да успея...
Истината да ти покажа,
Само едно богатство имам -
Любовта, с която ме даряваш...
И заспивам вечер, окрилена от мечтите, които ми подаряваш...
Те се реят с мене в простора, необятни,
Елегантни, с дива страст зоват те да ме видиш...
Мисля само за утре...
И... теб те няма!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Цветанова Всички права запазени
