8 дек. 2007 г., 13:21

Акростих

722 0 3

Сълза сребърна проливам
Ангел черен над мене лети
Крила прекършени пред себе си съзирам
Рана дълбока във мене кърви
Ангелът черен вече умира
Лъжа жестока пред себе си съзира
Неистината бавно го уби
Ангелското сърце за последно кърви

Истината ангелите спасява
Съдбата им на честност се гради
Тъгата зная поражда само сълзи
Истината сълзите знам че спира
На ангела сърцето ще спре да кърви
Ако само спрем да изричаме лъжи.

(сакрална истина) 

 

 

P.S: Много стар опит за акростих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...