8.12.2007 г., 13:21

Акростих

716 0 3

Сълза сребърна проливам
Ангел черен над мене лети
Крила прекършени пред себе си съзирам
Рана дълбока във мене кърви
Ангелът черен вече умира
Лъжа жестока пред себе си съзира
Неистината бавно го уби
Ангелското сърце за последно кърви

Истината ангелите спасява
Съдбата им на честност се гради
Тъгата зная поражда само сълзи
Истината сълзите знам че спира
На ангела сърцето ще спре да кърви
Ако само спрем да изричаме лъжи.

(сакрална истина) 

 

 

P.S: Много стар опит за акростих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...