Заключена съм в златна клетка.

Изтъкана съм от благородните лъжи.

Сърцето си заложих на рулетка,

а то в прегръдката му пак се скри.

Любовта във мен не е красива,

тя черна е, по-черна от тъма.

Душата ми, душа на горска самодива,

се лута във безпътната тъма.

И моите дни са тъй безкрайно мрачни,

по-мрачни даже от нощта,

а мислите ми, тъй прозрачни,

се скитат във безкрая на света.

Писмо, оставено на мъчниката маса,

подписано със кръв на участ зла.

С предсмъртен поглед, безучастна

се вглеждам в образа на моята тъга.

Стоя и непрекъснато се питам

дали да бъда чужда си е струвало

и до кога ще продължавам да се скитам,

и какво съм в търсене изгубила?