Заключена съм в златна клетка.
Изтъкана съм от благородните лъжи.
Сърцето си заложих на рулетка,
а то в прегръдката му пак се скри.
Любовта във мен не е красива,
тя черна е, по-черна от тъма.
Душата ми, душа на горска самодива,
се лута във безпътната тъма.
И моите дни са тъй безкрайно мрачни,
по-мрачни даже от нощта,
а мислите ми, тъй прозрачни,
се скитат във безкрая на света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация