Алхимия на изневярата
Заключена съм в златна клетка.
Изтъкана съм от благородните лъжи.
Сърцето си заложих на рулетка,
а то в прегръдката му пак се скри.
Любовта във мен не е красива,
тя черна е, по-черна от тъма.
Душата ми, душа на горска самодива,
се лута във безпътната тъма.
И моите дни са тъй безкрайно мрачни,
по-мрачни даже от нощта,
а мислите ми, тъй прозрачни,
се скитат във безкрая на света.
Писмо, оставено на мъчниката маса,
подписано със кръв на участ зла.
С предсмъртен поглед, безучастна
се вглеждам в образа на моята тъга.
Стоя и непрекъснато се питам
дали да бъда чужда си е струвало
и до кога ще продължавам да се скитам,
и какво съм в търсене изгубила?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелче Всички права запазени
