18 авг. 2011 г., 10:53

Ама че работа

1.2K 0 12

Блесна небето. Трясна и плисна.

Дъжд на конци заваля.

Ама че работа! Господ се вкисна -

всичкото мокро изля.

 

Дъжд като дъжд. Какво да му мисля.

Препускат в кръвта ми коне.

И ми става достатъчно светло и чисто

под това тъмно и влажно небе.

 

Олющени локви - огледало за Господ.

Небето изпра и простря.

Все си оставям живота за после.

Той тайно от мен остаря.

 

Котва не пусна проклетото време.

А хиляди котви ковах.

Лято и дъжд подминават край мене,

а аз...  аз дори не разбрах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...