ulianka
85 результатов
На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
628
По новините днес умират хора.
Отдавна водим третата световна.
Погребани по чехли в хола си,
умираме холестеролно.
Религията я продават в подлеза, ...
Отдавна водим третата световна.
Погребани по чехли в хола си,
умираме холестеролно.
Религията я продават в подлеза, ...
596
3
Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
724
5
Пиши, народе, пиши за Дякона...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...
627
5
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
672
7
С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
612
Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...
840
19
Животът е написан преди нас,
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
а ние натъкмяваме смъртта си.
Задръстваме дома със стар баласт,
а хвърляме баласт от паметта си.
Вървим един към друг, но с гръб ...
854
6
Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...
643
5
Днес расте наобратно тревата
и дъждът към небето вали.
В своя извор се връща реката.
Захарта във кафето соли.
И защо ли така се смаляват ...
и дъждът към небето вали.
В своя извор се връща реката.
Захарта във кафето соли.
И защо ли така се смаляват ...
1053
10
Помниш ли къщата, двора ни там,
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца, ...
дето растяха на воля надеждите.
Пееха слънчеви звуци от чан,
а ние скубехме на лятото веждите.
Виждаш ли вятъра? Играят деца, ...
727
11
Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден", ...
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден", ...
1075
3
19
"Мъже - разпенени коне, до болка втурнати натам...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими. ...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими. ...
1464
12
Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
879
17
Край лампата навърта се комар.
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет, ...
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет, ...
853
6
Мирише ми на болница и на умора.
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...
Обсебва ме до бяло хаотичност, ...
Понякога на хапчето за сън...
Намига ми прозорецът отворен:
- Ела навън, ела навън...
Обсебва ме до бяло хаотичност, ...
718
6
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
892
23
Бял сняг... Същински бял капан.
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.
Сега кажи, кажи ми, накъде? ...
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.
Сега кажи, кажи ми, накъде? ...
1726
3
Точно днес не е ден за умиране.
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...
706
4
Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...
814
9
Аз вярвам в двама ви и още,
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка. ...
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка. ...
4241
8
Трудно време за летене, брат.
Някой на крилете тегли ножа!
А в безкрил и сринат свят
полетът е невъзможен...
Някой ти играе номер стар... ...
Някой на крилете тегли ножа!
А в безкрил и сринат свят
полетът е невъзможен...
Някой ти играе номер стар... ...
637
6
И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...
791
10
"Земята на баща ми прокърви!
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...
1288
1
30
В този свят е доказано - никой не мрè!
Ю. Терзийска
Ю. Терзийска
736
9
"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...
635
3
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...
1097
8
Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла ...
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла ...
913
6
Има време за обичане, любими -
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...
775
8
Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...
948
13
" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...
927
11
Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
1083
14
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник, ...
903
16
Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?
До вчера имах девет бели свещи ...
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?
До вчера имах девет бели свещи ...
808
11
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...
834
10
Вървях... И вървях...
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам. ...
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам. ...
821
5
Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
712
9
Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...
635
5
От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
675
9
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
740
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
