Ана и лицето на Луната
Видя ли ме!?
Видя ли ме...
Една люлякова Ана...
С лебедовобяла шия,
Лице - Луна ми е...
Сърце тинтява...
Длани - свила...
Видя ли ме...
Видя ли ме!!!
Танцувам Тук...
Пленяващи очите са!
Отзвук...
ЗВУК.
Потъващ вопъл
И една Луна красива...
Едно лице тъй мило…
Жарава сякаш скрило…
А в погледа му светъл
Сякаш дяволът танцува...
Копнеене!
Бленуване!
Едно лице свенливо!
Бледо!
Живо!
Лице -
Очи на лебед скрило...
~&~*~&~
Целуват устните...
Изгарят те сърцето!
Бликва радост от очите ми,
А плач разкъсва цветето в косите!
КЛЕТО!
Ухаят на Любов ръцете ми...
Ухаят те на мед и лавандула...
Луната Лик ми е...
А Ана тихичко прегръща Копърфийлд...
СВЕНЛИВО...
И...
Привлича ме!
Аааааххх!
Как
Липсва нежността...
И сякаш падаш в пропастта...
И викаш: Нека видя Го!
Сега!
Сега моментът е...
Ела...
Ела...
И ИСКАМ ГО!
ПОДАРЪК ДАЙ МИ ГО!
ЛИПСВА БЛАГОСТТА!
~&~*~&~
Тази вечер аз бях пълната Луна
И крехката, и топла Ана...
Тиха стая в твоята душа
И приказен писец с уста - омая...
Видя ли ме!?
Видя ли ме...
Една люлякова Ана...
С лебедово бяла шия,
Лице - Луна ми е...
Сърце тинтява...
Длани - свила...
Видя ли ме...
Видя ли ме!!!
Л-Е
14 май’10
(свенливо)
Примамващо видение ухажва
Думите ОБИЧАМ ТЕ!
http://vbox7.com/play:d063153a
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Л-Е Все права защищены
