14.05.2010 г., 9:56

Ана и лицето на Луната

702 0 2

Видя ли ме!?

 

Видя ли ме...

 

Една люлякова Ана...

С лебедовобяла шия,

 

Лице - Луна ми е...

Сърце тинтява...

Длани - свила...

 

Видя ли ме...

Видя ли ме!!!

 

 

Танцувам Тук...

Пленяващи очите са!

Отзвук...

ЗВУК.

 

Потъващ вопъл

И една Луна красива...

 

Едно лице тъй мило…

Жарава сякаш скрило…

А в погледа му светъл

Сякаш дяволът танцува...

 

Копнеене!

Бленуване!

Едно лице свенливо!

 

Бледо!

Живо!

Лице -

Очи на лебед скрило...

~&~*~&~

 

 

Целуват устните...

Изгарят те сърцето!

Бликва радост от очите ми,

А плач разкъсва цветето в косите!

КЛЕТО!

 

Ухаят на Любов ръцете ми...

Ухаят те  на мед и лавандула...

 

Луната Лик ми е...

А Ана тихичко прегръща Копърфийлд...

СВЕНЛИВО...

И...

Привлича ме!

 

Аааааххх!

Как

Липсва нежността...

 

И сякаш падаш в пропастта...

И викаш: Нека видя Го!

Сега!

Сега моментът е...

 

Ела...

Ела...

 

И ИСКАМ ГО!

ПОДАРЪК ДАЙ МИ ГО!

 

ЛИПСВА БЛАГОСТТА!

~&~*~&~

 

                        

 Тази вечер аз бях пълната Луна

И крехката, и топла Ана...

Тиха стая в твоята душа

И приказен писец с уста - омая...

 

Видя ли ме!?

 

Видя ли ме...

 

Една люлякова Ана...

С лебедово бяла шия,

 

Лице - Луна ми е...

Сърце тинтява...

Длани - свила...

 

Видя ли ме...

Видя ли ме!!!

 

Л-Е

14 май’10

(свенливо)

 

Примамващо видение ухажва

Думите ОБИЧАМ ТЕ!

 

http://vbox7.com/play:d063153a 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...