25 нояб. 2006 г., 11:10

Ангел

737 0 3
Ангел

Той върви срещу мен - моят ангел-хранител.
Не зная кога е роден нито има кого да питам!
Тъй е млад и уверен -
синя тениска, черни дънки……
Ръце за прегръдка широко разперил
и усмивка бе изписана на устните му тънки.
От детството та до днес
Все в моите сънища се скита
Не веднъж съм го виждала уморен,
От десетките ми грешки му писна
Не веднъж ми е ръка подавал,
Хващайки ме преди да падна.
Но и не веднъж ми е подлагал крак
И болка ме наказва.
Чувам как сърцето му тупти,
Толкова близо до мен.
Без значение, че е невидимо
За простосмъртните ми очи.
Няма значение дали от мен ще си тръгнеш,
Защото той винаги ще е до мен,
Обичайки ме, подкрепявайки ме
Знам, че ще мога да продължа напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....