25 nov 2006, 11:10

Ангел 

  Poesía
571 0 3
Ангел

Той върви срещу мен - моят ангел-хранител.
Не зная кога е роден нито има кого да питам!
Тъй е млад и уверен -
синя тениска, черни дънки……
Ръце за прегръдка широко разперил
и усмивка бе изписана на устните му тънки.
От детството та до днес
Все в моите сънища се скита
Не веднъж съм го виждала уморен,
От десетките ми грешки му писна
Не веднъж ми е ръка подавал,
Хващайки ме преди да падна.
Но и не веднъж ми е подлагал крак
И болка ме наказва.
Чувам как сърцето му тупти,
Толкова близо до мен.
Без значение, че е невидимо
За простосмъртните ми очи.
Няма значение дали от мен ще си тръгнеш,
Защото той винаги ще е до мен,
Обичайки ме, подкрепявайки ме
Знам, че ще мога да продължа напред.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??