Ангел
спрях и коленичих тихо до него.
Сълзи от светлина горяха в прахта,
а небесата бяха тъмни над нас...
... горящи от злоба и гняв.
Прегърнах го силно, с усмивка
подарих му сълзата си на човек.
Нека Бог презре ме след това!!!
Небе друго ще намеря днес...
... за Ангелa паднал.
Ръка му подадох, сълзите изтрих
и свои отдадох на сивата пепел.
Небесата бяха затворени вече,
но в душата си небе аз му дарих.
Приютих го с прегръдка от нежност.
Нощ се спуска вече над Сърцето,
но вечен ден ще бъде във душата,
светлината днес приютих...
... храм за Ангел паднал, Сътворих.
Последна сълза, дар от светлина...
последна усмивка...
... от един Ангел... последен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
