Ангел без криле
вдъхновено от angel_bez_krile
Ангел без криле,
паднах в нощта
над сиви градове,
в сивата мъгла.
Носейки се бързо, страшно
бързо наближавах аз земята,
виждаше ми се ужасно!
Нямаха ми ги крилата!
Душата ми, на студ и страх обречена,
не ще намери тя покой.
Една-едничка дума неизречена
превръща се в стенания безброй.
Някой трябва болката да изцери,
да, но кой ли ще се престраши?
Болка непочувствана - болка неразбрана!
Оня с дрехата красива не вижда дрехата продрана.
Щастието бързо си отива,
щом не можеш да го задържиш,
приказката също край си има
и не можеш да го промениш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Няма значение Все права защищены