Ангел без криле, паднах в нощта над сиви градове, в сивата мъгла. Носейки се бързо, страшно бързо наближавах аз земята, виждаше ми се ужасно! Нямаха ми ги крилата!
Душата ми, на студ и страх обречена, не ще намери тя покой. Една-едничка дума неизречена превръща се в стенания безброй. Някой трябва болката да изцери, да, но кой ли ще се престраши? Болка непочувствана - болка неразбрана! Оня с дрехата красива не вижда дрехата продрана. Щастието бързо си отива, щом не можеш да го задържиш, приказката също край си има и не можеш да го промениш!
Браво превъзходен ритъм макар и в различна дължина на стиха, което емного трудно.Хем аглосаксонско хем римувано по нашенски.На Запад май вече само рапърите римуват.Много добър стих.Браво.Успех.Поезията я имаш в кръвта си както рокерите бензина.Тва е по рождение то не се придобива.Имаш го развивай го.Не го уставяй да угасне, най вече от мързел.Успех.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.