Вратите свои нощта разтваря,
да те погълне во веки веков.
Недей да просиш милостиня,
бедна, гордост – наранима.
Остана в спомена, застина в мрака...
Огънят разпали грехове човешки...
Търси утеха! От ада да избяга!
В трънливи рози – умрял е жив!
Всеки момент и чувство – тъгата...
Продължаваш напред и търсиш
песъчинка, някъде там в далечината...
Недей да просиш милостиня! ...