17 авг. 2006 г., 11:44

Ангел спасител

1.8K 0 3

Боли ме като те гледам така
как посягаш към злото с лека ръка.
Приятелко, откажи се.
Това не е начинът да си щастлива.
Стегни се - осъзнай се.
Защо си мислиш, че всеки те изоставя.

Аз ще съм с теб до края,
макар и близко да е той - аз зная.
Единствен аз ти помагам,
живота си за твоя давам.

Ти беше красива поне до деня,
в който не посегна към порока.
Ти си за мен най-добрата,
но сега си опиянена от дозата.
Обещахме да си помагаме -
аз на теб и ти на мен.
Не си отивай, моля те.
Повярвай в мен.

Ти ми беше дала надежда.
Обещавам - ще ти върна жеста.
Застъпи се за мен - помня това.
И обещавам - ще се отплатя.
Помогна ми да върнем моя живот,
сега е ред аз да върна твоя.

Заричам се да те спася,
дори, ако ще да платя
най-жестоката цена в света.
Обещавам ти - запомни това.

Ти беше красива поне до деня,
в който не посегна към порока.
Ти си за мен най-добрата,
но сега си опиянена от дозата.
Обещахме да си помагаме -
аз на теб и ти на мен.
Не си отивай, моля те.
Повярвай в мен.

Аз ще съм винаги с теб,
дори и трудно то да е.
Бори се. Моля те, продължи напред.
Аз съм твоят ангел спасител,
защото Бог така е рекъл.
Повярвай, няма по-добра приятелка от теб.

Ти беше красива поне до деня,
в който не посегна към порока.
За мен си най-добрата,
макар че посягаш към наркотика.
Поредната доза поемаш
и от мен се отделяш.
Не си отивай, моля те.

Ти бе толкоз прелестна,
а сега си една развалина.
Ангел съм аз за теб.
Но ти не вярваш, не и не...
Ето, виж как резпервам аз криле,
също както птиците.
Моята сълза ще те спаси...
Като феникс болката ще уморят моите сълзи.
Не, не си отивай, моля те.
Повярвай в мен.
Повярвай в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илю Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...