Претичват бързо дните
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат,
от ангели сподирени в съня -
и всяка нощ аз ги питам
дали ще ме събудят за деня.
Че ангели в дните няма,
заети са със своите дела,
денем сам човекът оцелява,
ако е с ангелска душа ...
© Валентин Василев Все права защищены