17 мая 2014 г., 21:46

Антигеометрично

647 0 1

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.

 

Така ще създам теорема
за чувствата на двама обичащи.
Ще има в нея дилема
къде е точката на пресичане?

 

Дали е по средата на нещото,
което остава след любовта,
или е в края на всичко,
с което ги дарява обичта?

 

Но слава Богу, че не пуша -
отпада геометрично "разсичане",
а само сърцето си слушам,
което тупти: "обичам те".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...