May 17, 2014, 9:46 PM

Антигеометрично

  Poetry
646 0 1

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.

 

Така ще създам теорема
за чувствата на двама обичащи.
Ще има в нея дилема
къде е точката на пресичане?

 

Дали е по средата на нещото,
което остава след любовта,
или е в края на всичко,
с което ги дарява обичта?

 

Но слава Богу, че не пуша -
отпада геометрично "разсичане",
а само сърцето си слушам,
което тупти: "обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...