4 янв. 2007 г., 21:58

АНТИКА

1K 0 1
АНТИКА

Внезапно появяваш се пред мен
и мислиш че все още те чакам.
Само че напомняш ми предмет
който векове стоял е в мрака.

Като мъничка антика тебе
някога в сърцето си те скрих.
Но ти играеше комедия
и така лъжите ти разкрих.

За тебе вече пътят е затворен
и съм запечатала вратата.
И ако някога за прошка ме помолиш,
ще видиш в мен една непозната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Жекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли, че аз се казвам Анита Стихотворението ти е много хубаво.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...