АНТИКА
1K
0
1
АНТИКА
Внезапно появяваш се пред мен
и мислиш че все още те чакам.
Само че напомняш ми предмет
който векове стоял е в мрака.
Като мъничка антика тебе
някога в сърцето си те скрих.
Но ти играеше комедия
и така лъжите ти разкрих.
За тебе вече пътят е затворен
и съм запечатала вратата.
И ако някога за прошка ме помолиш,
ще видиш в мен една непозната.
Внезапно появяваш се пред мен
и мислиш че все още те чакам.
Само че напомняш ми предмет
който векове стоял е в мрака.
Като мъничка антика тебе
някога в сърцето си те скрих.
Но ти играеше комедия
и така лъжите ти разкрих.
За тебе вече пътят е затворен
и съм запечатала вратата.
И ако някога за прошка ме помолиш,
ще видиш в мен една непозната.
© Марияна Жекова All rights reserved.
Стихотворението ти е много хубаво.