24 окт. 2008 г., 13:32

Антикварно

Поэзия » Другая

1.4K 0 30

Всяка крачка съхнещо безвремие
хладно стине
с мирис
на подметка.

Мрачно ежедневие.
Ще мине.
Тихо.
Като стих
на лист
от сметка.

Всеки милиметър към умиране
стърже
като зъби
недояли.

Време ли е? Няма ли пристигане?
Бързо!
Че сме
вечно
закъсняли.

Всяко неизречено "Довиждане"
тътне.
По погрешка
фамилиарно.

Няма вече клетвено "Обичам те".
Скършено
човешко.
Антикварно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

е1504 (Емма Ностал)

Харесва!
И види, не само аз мисли този начин...

2009-01-23T13:30:29+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Само наминах, уж за малко, а съм тук цяла вечност...Не ми се тръгва оттук...

2009-01-16T15:29:51+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Стих - трепач! Поздрав, Тома!

2008-10-28T19:03:40+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Благодаря ви!
Радвам се, ако ви е доставило и малко кеф да прочетете частица от мен.

2008-10-28T14:49:52+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Нарочно те потърсих и това, което намерих тук ми хареса!
Тома*!

2008-10-28T14:31:58+02:00