18 июл. 2019 г., 09:28

Антимолитва

1.5K 0 0

 

Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,

кой те обсеби да  си отрицание?

Имам си свои съображения,

както и чести встрани отстъпления.

 

Екстра си! Аз съм  наполовина

като чашата – оптимист и свадлива.

Стига рецепти! Вече сме други -

камъни вечни, излъскани руди.

Всичко е точно - тако и вако-.

залъкът сладък е   пясък и  злато.

 

Боже мой, мой Боже,

стига си плакал.

Важно е да съм  припозната.

Жива и алчна /като прозрение/,

топла погача и лава в брожение.

Кой си, къде си за опрощение.

Ако те няма, какво е спасение?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...