Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,

кой те обсеби да  си отрицание?

Имам си свои съображения,

както и чести встрани отстъпления.

Екстра си! Аз съм  наполовина

като чашата – оптимист и свадлива.

Стига рецепти! Вече сме други -

камъни вечни, излъскани руди.

Всичко е точно - тако и вако-.

залъкът сладък е   пясък и  злато.

Боже мой, мой Боже,

стига си плакал.

Важно е да съм  припозната.

Жива и алчна /като прозрение/,

топла погача и лава в брожение.

Кой си, къде си за опрощение.

Ако те няма, какво е спасение?