Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина
като чашата – оптимист и свадлива.
Стига рецепти! Вече сме други -
камъни вечни, излъскани руди.
Всичко е точно - тако и вако-.
залъкът сладък е пясък и злато.
Боже мой, мой Боже,
стига си плакал.
Важно е да съм припозната.
Жива и алчна /като прозрение/,
топла погача и лава в брожение.
Кой си, къде си за опрощение.
Ако те няма, какво е спасение?
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados