12 февр. 2007 г., 14:20

АНТИПОДИ

1K 0 6

АНТИПОДИ

Така живеем ние двете.

Аз съм строгата. О, аз съм лошата!

А тя е тази, дето винаги се смее.

По улицата все подтичва,

на тротоара сяда –

със кучетата дружески си разговаря.

На чуждите деца намига

и весела на дама с тях подскача.

По мачовете рефера обижда

и, Господи, пред всички

от щастие започва да танцува,

като роди се първо внуче.

Така сме ние –

живеем си така от памтивека,

тя все се смее,

аз пък често плача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май всичките крием в душите си по една друга, която само ние си знаем. Благодаря ви!
  • Ето една свидетелка на другите ми две "съквартирантки"
    Креми знае
  • Защо ли и аз съм така, понякога

    Поздрави мила, все едно мен си описала!!!
    Аз имам и трета същност, но най-близките ми приятели са я виждали
  • Благодаря! Наистина е толкова близо до шизофренията, но какво да правя - понякога ми е и тъжно и весело! Както се казва - аман от мен самата! Още веднъж благодаря!
  • Ама ме кефят, да знаеш, и май и аз съм понякога така...!!!

    Поздравявам те!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...