АНТИПОДИ
Така живеем ние двете.
Аз съм строгата. О, аз съм лошата!
А тя е тази, дето винаги се смее.
По улицата все подтичва,
на тротоара сяда –
със кучетата дружески си разговаря.
На чуждите деца намига
и весела на дама с тях подскача.
По мачовете рефера обижда
и, Господи, пред всички
от щастие започва да танцува,
като роди се първо внуче.
Така сме ние –
живеем си така от памтивека,
тя все се смее,
аз пък често плача.
© Елена Бързева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
