21 февр. 2017 г., 22:58

Апатия

537 1 0

Отивай си. По-бързо, моля. 

Вече няма време за часовници.

Свободна съм – по твоя воля,

целувка да разделим като виновници.

Тя, любовта, отдавна вече не е наша.

Сякаш някога такава е била.

Ти ще ме запомниш лоша.

Аз тебе – като нищета.

И всеки в своята омраза

ще намери себе си или пък друг.

И ще разбере, че страда

миналото, свито в юмрук.

А то е свито в апатия

и не търси оправдание.

Аз ще зъзна в в чуждите обятия,

ти ще се превърнеш в самота.

Разделени от себичност,

ще бъдем винаги едно:

аз – влюбена във всичко.

Ти – влюбен в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...