21 февр. 2017 г., 22:58

Апатия

535 1 0

Отивай си. По-бързо, моля. 

Вече няма време за часовници.

Свободна съм – по твоя воля,

целувка да разделим като виновници.

Тя, любовта, отдавна вече не е наша.

Сякаш някога такава е била.

Ти ще ме запомниш лоша.

Аз тебе – като нищета.

И всеки в своята омраза

ще намери себе си или пък друг.

И ще разбере, че страда

миналото, свито в юмрук.

А то е свито в апатия

и не търси оправдание.

Аз ще зъзна в в чуждите обятия,

ти ще се превърнеш в самота.

Разделени от себичност,

ще бъдем винаги едно:

аз – влюбена във всичко.

Ти – влюбен в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...