Апатия

Отивай си. По-бързо, моля. 

Вече няма време за часовници.

Свободна съм – по твоя воля,

целувка да разделим като виновници.

Тя, любовта, отдавна вече не е наша.

Сякаш някога такава е била.

Ти ще ме запомниш лоша.

Аз тебе – като нищета.

И всеки в своята омраза

ще намери себе си или пък друг.

И ще разбере, че страда

миналото, свито в юмрук.

А то е свито в апатия

и не търси оправдание.

Аз ще зъзна в в чуждите обятия,

ти ще се превърнеш в самота.

Разделени от себичност,

ще бъдем винаги едно:

аз – влюбена във всичко.

Ти – влюбен в любовта.