5 февр. 2010 г., 14:01

Апел към влюбените

868 0 4

                                Апел към влюбените 


                              Когато спре дъжда,

                              появява се дъга,

                              когато дойде старостта,

                              идва бавно и смъртта.

                              Такъв е бил животът

                              и винаги ще е така,

                              обичайте се, хора,

                              не остарявайте с тъга!

                              Изживейте младостта

                              без болка и без самота;

                              когато има обич и добро,

                              наоколо е като огнено кълбо!

                              Щом хората обичат се

                              и във Любов заричат се,

                              заедно ще бъдат те 

                              със протегнати ръце

                              към пламъка на Любовта

                              и  в началото на вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галиа Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....