Апокалипсис

"Намираме се в лоното на мрака -

екскурзовод наперен ръкомаха -

това отсреща е Нощта,

след нея - Краят на Света".

И нищо, че сме във музей -

на мъртвата природа знака -

навън е ден, какво ни чака,

освен на грижите сумракът?

"Надежда всяка тука оставете,

защото няма да ви трябва.

И шапката, ако ви стяга -

забравата отвъд приляга".

Напътства ни така лицето,

което даде ни и светещи очи,

защото вътре не било прието

да се цапа - толкова личи!...

Така отвсякъде и отведнъж

оказахме се сред фенери.

Покана мина в полет бърз:

"сега душите да премерим!".

Намерихме се в кула със стени

от чувство неприсъщо слети:

"Това вашите са висини!

Забравени мечтите вехнат!"

На изхода за спомен скъп

купуваме си сън съдбовен -

такъв, че дълго в своя път

да се завръщаме, но с-богом!