Апокалипсис
Апокалипсис
"Намираме се в лоното на мрака -
екскурзовод наперен ръкомаха -
това отсреща е Нощта,
след нея - Краят на Света".
И нищо, че сме във музей -
на мъртвата природа знака -
навън е ден, какво ни чака,
освен на грижите сумракът?
"Надежда всяка тука оставете,
защото няма да ви трябва.
И шапката, ако ви стяга -
забравата отвъд приляга".
Напътства ни така лицето,
което даде ни и светещи очи,
защото вътре не било прието
да се цапа - толкова личи!...
Така отвсякъде и отведнъж
оказахме се сред фенери.
Покана мина в полет бърз:
"сега душите да премерим!".
Намерихме се в кула със стени
от чувство неприсъщо слети:
"Това вашите са висини!
Забравени мечтите вехнат!"
На изхода за спомен скъп
купуваме си сън съдбовен -
такъв, че дълго в своя път
да се завръщаме, но с-богом!
© Таня Николова All rights reserved.
