Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято 
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, 
в душите ни и по улиците е безнадеждно празно
и аз не мога да намеря вече път
и стъпките ми в нищото кънтят омразно

Ще останеш ли със, когато
се разпадне и последната мечта, 
а двама сме изправени безверни 
на пропастта пред края на света? 
Къде си, моля те, отговори! 
Не чуваш ли, не виждаш ли, 
че в страшния апокалипсис само ти...
Ще останеш ли, кажи? 
Във този див световъртеж няма 
дори и клонка, за която да се заловя. 
Нови разочарования събарят нова вяра, 
а как искам да не спирам да вървя! 
Останеш ли със мен, аз обещавам, 
ще те превърна в своя бляскава звезда, 
на тебе ще се уповавам, в теб ще вярвам
и в бурята за тебе ще се заловя
А ако за теб е страшно да си там - високо;
и не искаш да си бог за мен, 
а само брат, то тогава слез по-бързо долу, 
на земята и хвани здраво моята ръка;
Нашта обич тук ще победи
всяка болка и тъга, 
Ще роди нова земя
от апокалипсиса