зорница

29 результатов

Балада за любовта (автор: Вл. Висоцки)

Водите на всемирния потоп когато
завърнаха се в своите стари бреговете,
от пяната на бурния поток искрящо
нежно цвете на брега отрони се
Така разцъфна тихо Любовта ...
зорница
зорница
Переводы » Поэзия, с русского
1.1K 6

Война 🇧🇬

Къде избяга, моя музо?
Уплашена ти онемя
Изостави душата заключена в клетка
на неизразима мъка и самота
Изостави я, щом стана страшно ...
зорница
зорница
Поэзия » Гражданская
528 1

Пролетно 🇧🇬

Искам просто да те гледам как се радваш
на дърветата, разцъфнали през пролетта,
да се гуша в тебе нежно,
да се губя безнадеждно
в твоите ръце ...
зорница
зорница
Поэзия
700

Душа за вграждане 🇧🇬

Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
зорница
зорница
Поэзия » Любовная, Философская
665 1

Обичам те 🇧🇬

Обичам те тъй както се обича
най-хубавия цвят на пролетта
в кръвта ми разтопено слънце тича
и буди ме все рано сутринта
Аз тръгвам и се крия да не чуя ...
зорница
зорница
Поэзия » Любовная
1.4K 4 3

Човекът, който прави временни татуировки 🇧🇬

Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...
зорница
зорница
Проза » Рассказы
863 1 1

Уморена 🇧🇬

Умът дълбае свойте си бразди, а
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога ...
зорница
зорница
Поэзия
560

Опасно е! 🇧🇬

Опасно е!
Опасно е да се рови
сред изоставени мечти,
някоя може да прелети,
в сърцето твое да се загнезди ...
зорница
зорница
Поэзия
639

Сънувах те, но те забравих сякаш 🇧🇬

Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...
зорница
зорница
Поэзия
783 1 1

Към безкрайното синьо на морето (епилог) 🇧🇬

XVII
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
691

Към безкрайното синьо на морето (част 10) 🇧🇬

XV
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
921

Към безкрайното синьо на морето (част 9) 🇧🇬

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
1.6K

Към безкрайното синьо на морето (част 8) 🇧🇬

XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
924

Към безкрайното синьо на морето (част 7) 🇧🇬

XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
981

Към безкрайното синьо на морето (част 6) 🇧🇬

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
1.5K

Към безкрайното синьо на морето (част 5) 🇧🇬

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
823 1

Апокалипсис 🇧🇬

Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
зорница
зорница
Поэзия » Другая
645 1

Към безкрайното синьо на морето (част 4) 🇧🇬

VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
973

Към безкрайното синьо на морето (част 3) 🇧🇬

V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
1.2K

Към безкрайното синьо на морето (част 2) 🇧🇬

III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы, Сказки и произведения для детей
984

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
зорница
зорница
Проза » Повести и романы
1.7K 1

Ще си спомням ли? 🇧🇬

Ще си спомням ли нещо след съня?
Или той ще изчезне
като дума върху пясъка-
Отмиват я морските вълни
и отнасят ...
зорница
зорница
Поэзия
615

Отново на път 🇧🇬

Как хубаво е с твоите лъжи!
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи! ...
зорница
зорница
Поэзия
660

Да ти се обадя ли? 🇧🇬

Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...
зорница
зорница
Поэзия » Белые стихи
855

Малко топлина 🇧🇬

Малко топлина и вече съм щастлива
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен, ...
зорница
зорница
Поэзия » Другая
910

Обещание 🇧🇬

Дъждът навън вали,
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам? ...
зорница
зорница
Поэзия
724

Събуди ме! 🇧🇬

Събуди ме-- искам да отворя очи,
искам да видя света, какъвто го виждаш ти
Толкова много пътища, но кой да избера,
когато съм потънала в ужасната мъгла?
Планове, бъдеще, очаквания, цели, ...
зорница
зорница
Поэзия
1.4K 1 2

Да устремя ли поглед към небето? 🇧🇬

Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...
зорница
зорница
Поэзия
1.2K 2

Сън 🇧🇬

Шумът секва и се превръща в тишина,
колко красива, мелодична ми се струва тя!
И сякаш времето забавя своя ход
по-бавно падат стъпките върху заметения под
Образи се разкривяват и текат, ...
зорница
зорница
Поэзия » Другая
1.4K 1