Някъде в тъмнината изгубих лириката ми
и ако ти си като другите – добре маскираш приликата си.
Не съм от лошите, но май не съм и от добрите.
Когато хората говорят истината, вие ги вините.
Страхувам се - ще съм сама в края,
пътят струва ми се тежък.
Един щом потегли – едва ли да го забележат.
***
Не е ясно кой точно ни зароби, а майка в гроба на сина си рови.
Младите посегнаха към дрогата и всичко почва с пробата.
Дяволът не се смее, мисля и той се бори, за да оцелее.
Толкова ли са зловещи хората, мразим се още от утробата?
Сред толкова вълци – ставаме същите, от това не се опазиха и най-могъщите.
***
Обличаме черни дрехи, повод има всеки.
Тъжно е, че спряхме да се борим,
а знаем края, ако проговорим.
Изправих се на улицата, чувствах се като войник –
бързо ме смачкаха и светът отново стана сив.
Молех се като човек през всичките години,
с времето и аз загубих смисъла на думите „Прости ми‘’.
***
Цялата жестокост е виновница за стреса,
редицата, които ме обичаха – къде са?
Не исках да съм „монопол”, нито „перхидролена принцеса”,
надявах се на топлина – без желязната завеса.
Всички правим грешки – същите, а търсите виновни,
за да ги изпържите.
***
По-свиреп става с дните и гладът ни,
тези, които си заминаха – скърбят ли?
По-добре е май в отвъдното и тук не виждаме от тъмното.
Някои крият в себе си надежда, дано Спасителят не ги подвежда.
***
Казват, че било модерно да живееш като за последно.
Някои фрази добре сме наизустили,
но по празниците нямаме желание да бъдем мили.
Имаш ли все още волята? На повечето са пречупили опората.
Поемам дъх и усещам болката, просто се отказахме и толкова?!
Виждам момичета на моите години,
повечето са с поли тип „мини”, дано се срамуват след няколко винтили.
Сексът ли е важен, или човекът в него?
Ако си продажен – и двете помниш бледо.
***
Надявах се на приятели, не стана по-различно както с всички хора –
да бъдат верни, май почувстваха умора.
По-страшно е отколкото в затвора,
докопа ли те някой – бута право в гроба!
***
Май само на това научихме децата си,
отписаха морал и граници.
От мен изчезнали са стиховете и спрях да вярвам в митовете.
Нощта не е кокетна вече, нито пък небрежна - подмамва те и те подвежда,
а утрото не вдъхва лъч-надежда.
Времената си остават същите,
хората някак ги обръщат,
когато са загубени, не могат през мъглата да се връщат.
***
Не живея по-различно, но не ридая като всеки
и Жана Дарк била е без доспехи.
Ако се отправя към тунела, никой няма да ме спре,
все дамата с косата ще ни завлече.
Дано Бог е милостив и прати ангели да ни довършат,
на грозния живот – красив завършек!
© Без Име Все права защищены